но не очите, плаче сърцето ми.
Пак си припоня неизказани думи,
които без друго не променят нищо помежду ни.
И гледам напред, и изведнъж се питам
„Колко ли още?”
Дали ще имам сили
Да издържам нощем?
Но не тогава е моята болка
не тогава умирам по малко.
Със сънят си отиваш и ти
а със тебе и всяка надежда ще се изпари
Няма да чувам шумът на листата,
воят на вятърът, ромоленето на водата.
Вярата нежна на черни крила мракът я отвежда,
а любовта без своите две сестри стои сама и рони сълзи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар