Ето нещичко, което написах буквално преди минути. Не съм писала отдавна, и за разлика от преди сега нямах конкретна причина, за творението. Искам да подчертая, че то в никакъв случай не е отдушник на моите лични чувства, както останалите ми стихове, а просто плод на моето, дошло изневиделица, вдъхновение. Надявам се да ви хареса и да компенсира месеците тишина в блога.
Обичам те, но няма да се върна
По-добре е да стоиш далеч от мен
Мисълта за тебе предпочитам да прегърна
Отколкото да ме раняваш със постъпките си всеки ден
Обичам те, даже капчица съмнения в туй няма
Но и себе си обичам, а да те няма
Май по-добре ще е за мен
Твойте чувства променливи,
като времето през мартенския ден
Ме карат ту в пурпурните небеса да се издигам
Ту да падам във пръста на твоите окови в плен
Но пръст на таз земя за мене не остана,
сълзите ми превърнаха я в кал
Свърши вече, ще се боря,
ще намеря малко радост и за мен
ще оставя теб и твоите окови
и ще поема Аз към своя светъл ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар