Както казва една култова фраза от един още по-култов филм "I`ll be back" само дето аз вече съм back. Както обикновено, ежедневието ме засмука в своя неспирен водовъртеж и все не успявах да отделя време за това местенце. Не че съм била заета със спасяването на света или други подобни колосални занимания, но погледнато реално наистина спасявах свят- своя.
Преди няколко дни, по време на изпълняването на възложена ни задача по философия в училище, един мой съученик скочи от чина и възкликна "Измислих мисъл!". Веднага започнах да му се смея и да го туширам, че принципно мислите това се правят-мислят се. След като преустанових шегите установих, че реално е измислил нещо хубаво. Може би не е точно авторско, възможно е да го е прочел някъде преди време и да му се е отпечатало в подсъзнанието и сега да излиза на яве, но резултата е един и същ - моето трогване. Реално се затрогнах от мисълта, а ето я и нея "Светът е съставен от хиляди малки светове". Простичко, нали? И същевременно ужасно вярно.
Всеки от нас живее в свой собствен свят. Реално не напълно изолиран от околния но все пак различен. Ако го нямаше всеки индивидуален малък свят, какво би изградило общия, в който пребиваваме?
Всеки велик учен си поставя за цел да разнищи същността на света. Започва да изучава планети, слънчеви системи и галактики, биосистеми и биоценози и т.н. и т.н.. Според мен за да разберем света и да научим повече за него трябва да подходим дедуктивно, а не индуктивно. За да определим химичния характер на даден елемент се интересуваме от броя на протоните, неутроните и електроните в него, нали? Не тръгваме първо да търсим как изглежда или какво е поведението му в големи количества, разглеждаме го отдолу-нагоре. Защо не приложим този метод и в въпроса с изучаването на света?
За да проникнем в същността на вселената май е нужно да се вгледаме във нашата собствена. Да достигнем своите галактики и планети и след това да прескочим в следващото ниво. Чак тогава ще имаме потенциала ад отговорим на въпроса "Какво представлява света?"
