Сън

Вечер си лягам и за тебе си мисля, 
Каня те в сънят си блажен. 
На разходка прекрасна край ручей бистър, 
Или пък на разговор безмълвен в легло от сатен. 

Усмивката нежна не слиза от лицето ми, 
И как да слезе, нали съм в ръцете ти. 
Вървим двама по път заснежен, 
Но студ през зимата няма щом ти си до мен. 

И есента златна със своите стотици цветове 
Изглежда ми черно-бяла когато погледна към твоето лице. 
Но идва утрото а с него и краят, 
Събаря се всичко, за което мечтая. 

Изпаряваш се ти, ручеят и листата, 
Отива си сатегът, завръща се тъгата. 
Уж утро а аз светлина не мога да видя, 
И няма слънце и надеждата си отиде. 

И така ден след ден, събуждам се без зора 
И живея денем за да изчакам нощта 
А дойде ли тя, със нея и болката си отива 
Защото знам в сънят си кого ще видя.

без заглавие

Сълзи се стичат по лицето ми, 
но не очите, плаче сърцето ми.
Пак си припоня неизказани думи,
които без друго не променят нищо помежду ни.

И гледам напред, и изведнъж се питам
„Колко ли още?”
Дали ще имам сили 
Да издържам нощем?

Но не тогава е моята болка
не тогава умирам по малко.
Със сънят си отиваш и ти
а със тебе и всяка надежда ще се изпари

Няма да чувам шумът на листата,
воят на вятърът, ромоленето на водата.
Вярата нежна на черни крила мракът я отвежда,

а любовта без своите две сестри стои сама и рони сълзи.

Мечтата на всяка дама...

В днешно време с цялата тази метро сексуалност, бръснене на крака и оформяне на вежди е трудно едно нормално и традиционно момиче да намери подходящ за нея младеж.
 Ако не носи синджирчето от тоалетното казанче като свръх-фиешън аксесоар има огромна вероятност да е турбо-мега-гига- хипер чалга гъзар. В най-лошия случай ще е двете едновременно. За щастие обаче, все още тук-таме се срещат еталони за галантност и приятно отношение спрямо нежния пол. Във времената на "ама патко", заместило каквито и да било мило обръщение, един джентълменски израз може да завладее душата на всяка девойка, притежаваща интелект достатъчен да осъзнае отношението спрямо нея. 

  Мили дами, аз открих мечтания за вас мъж. Поради факта, че вече съм намерила своя принц на бял кон, и липсата на всякакъв егоизъм в моята душевност, желая подобно щастие на всяка от вас, съм готова да ви свържа с този мил и галантен (както сам се определя) младеж.
  Срещнах го съвсем случайно. Един ден, докато сърфирах из свръх-модерната мрежа за запознанства Impulse, в опит да съм в крак с модата и разбиранията за естетика на своите съвременници, попаднах на този нешлифован диамант! 

Мислех да публикувам и снимка на младежа, но май описанието и е по-интересно, и будещо разсъждения, от самата нея:

"zdr vete na si4ki krasivi i goteni momi4eta AS SAM 4OVEK KOITO E ISKREN ROMANTI4EN I NAI VE4E JELTAMEN KAM KRASIVI TE MOMI4ETA PI6ETE MI I 6TE RAZBERE POVE4E ZA MENE NA SI4KI MOMI4ETA MNOGO CELUVKI"

  Има ли нужда да го подлагам на какъвто и да било анализ и тълкуване? Нима той не е казал всичко, което е нужно, та и повече...

Ах какви синове е образовала, образовала, образова и сега
българската образователна система!

В интерес на истината това момче въобще не е специално. Не, той е поредният, един от многото с подобно образование и манталитет. 

  Можете да му се присмеете, каквото първоначално направих и аз. Та този текст си е направо комичен! Но дори и това да е просто шега, и това момче да е измислило това описание, не се променя факта, че реално съществуват такива младежи. Най-ужасяващото е, че точно такива младежи са „авторитетните”, „главатарите” и „готините”. 

Ние сами трябва да решим, дали тази деградация трябва да продължи. Ние решаваме дали да приемаме за нормално и дори ласкателно да ни наричат курви и мутри. Наш е изборът дали да използваме кирилица само в училище и то в случай, че заменим ч с 4, ш с 6 и още няколко „подобрения”. Дори и днес много люде да мислят правописните норми за ненужни и скучни ограничения, ще дойде един слънчев ден, когато ще чуят да наричат техните дъщери курви а синовете им "бай хуй", ще видят как дъщерите и синовете им се затрудняват да напишат една единствена дума на майчиния си език. Интересно ми е дали тогава ще осъзнаят, че нещо наистина не е наред тук?