Много е странно. В момента е един и половина през нощта, аз съм будна и целта на будуването ми не бе намирането на стария ми блог, а учене за предстоящия ми във вторник изпит по микробиология. Не зная дали сега е моментът да пиша, но напоследък съм объркана. И аз не зная от какво, може би животът ми е прекалено спокоен, нямам проблеми и терзания и сама си ги създавам.Усещам, че не съм човека, момичето, което бях. За добро или за лошо съм се променила. Дали сама или някой друг го е направил, а може и сама да съм го направила, но заради някого, не зная. Знам само, че не съм момичето, което пишеш последно в този блог. Няма ги разностранните и странни интереси, влечението към окултното и паранормалното. Вече ме влече правенето на разни неща, като шиене, четене на книги дори грим и козметика ако щеш. Цялата тази промяна, от едно странно, но различно момиче, горедещо се със своята различност, към една нормална, улегнала и амбицирана млада госпожица, ми е странна. Странна е, не сама по себе си, нормално е да съм се променила, вече съм на 21, не на 16, но не знам дали тази промяна ме радва или не. Не знам дали съм доволна от факта, че имам един нормален и спокоен живот, с любим човек до себе си, следвам с висок успех висшето си образование, имам време за книги и правене на разни неща, като бижута, папие-машета и други ръчно изработени глупости. Не съм сигурна, че изоставянето на тази идентичност, или по-скоро различност, е плод на моето напускане на пубертета и израстване или е плод на моето обезличаване.
Вероятно просто вече не съм в пубертета. Факт е, че нещата, които правя сега, интересите ми към гримове, козметика, мода и ръкоделия, ме правят щастлива. Това, че имам нормален живот, без проблеми, депресии и терзания (извън ежедневните, които има всеки човек в днешно време) ме кара да се чувствам благодарна и избрана.
Целта на този пост беше да си изясня нещо, и успях. Стигам до извода, че не е важно да си чудак със странни влечения и интереси за да си различен, защото все още, както и преди, смятам, че е важно да имаш собствена идентичност, а не да копираш нечия чужда. Аз съм различна, въпреки, че съм "нормална" (ако въобще някой е нормален в днешно време) аз сама по себе си съм неповторима и различна, както и всеки един човек.
От днес ще пиша по-честичко тук, вероятно на теми, различни от досегашните. Този блог, подобно на самата мен, ще бъде променен. Не и като облик де, все още си го харесвам.
Разчитам на факата, че едва ли някой ще чете това мое място от интернет, за да го използвам за своите нужди, без да се интересувам от чуждото мнение. В днешния глобален свят май най-интимното място е най-откритото- интернет.
