Презентации 2

Предоставям на Вашето внимание вече споменатата презентация за Белоградчишките скали, с която се класирах на 5-то място в четвъртия национален конкурс по информационни технологии.

Няколко думи за композицията и цветовата гама. В случая съм избрала едно от най-универсалните цветови съчетания - на черно и оранжево. Комбинацията е изключително сполучлива и привлекателна. Това са силно контрастиращи цветове позволяващи акцентиране над конкретни елементи. При подготвянето на презентация предназначена за широка публика е важна не само да е красиво но и разбираемо. Трудното при подобни проекти предназначени за широко потребление (смятам, че да се представиш на конкурс с подобно нещо напълно оправдава смисъла на израза "широка аудитория") е, че продукта трябва да се харесва не само на вас, трябва да усетите и вкуса на потребителя. Креативността, смелите съчетания и новаторски идеи са хубаво нещо, но в умерени количества и на място. Аз реших да не рискувам, ето защо заложих на максимално опростения дизайн и вече утвърдени цветови съчетания. В някои моменти, именно това е най-добрия избор. Да си креативен в общоприетото е похвално и ценно качество. 

За удобството на презентатора, цялата презентация е на ръчна смяна на слайдовете, като на един от тях и самото появяване на текста е на ръчен режим. Почти всички мои презентации са такива. Не съм особен фен на автоматичната смяна на слайдове, при нея презентиращия е воден от презентацията а не тя от него. Получава се така че презентатора гони слайдовете, чувства неудобство, губи контакт с публиката и всичко се проваля. Относно ръчния режим на появата на някои текстове, в случая също са направени така, че да се позволи по-голямо удобство на презентатора. Той сам определя времето, което да отдели и да акцентира върху дадената група скали, както е в случай. 

Относно ефектите, препоръчвам да се използват с мярка. В случай съм използвала само 2 ефекта, като на само един от слайдовете съм си позволила по-голяма волност и то с атрактивна цел. Препоръчваните от мен ефекти, са Fade и Fly in. Семпли и делови ефекти, които биха се харесали на всеки. Признайте, че понякога въртенето или изкачането изневиделица на нещо от някъде може ад е изключително дразнещо!

Друг мой съвет е, да не се прекалява с текста. Старала съм се текста на слайд да не надвишава 1-2 изречения, но и те са много. 

Когато изготвяте презентация, предназначена за друг презентатор, е добре да използвате бележките на слайда. (На повечето версии това представлява бялото поле под всеки слайд)Там може да запишете по-разкрепостено текста на презентиращия, тоест на слайда акцентирате върху най-важното а оставяте разтеглянето на локуми и ораторството на презентатора. Помнете, че човешкия мозък е така устроен, че трудно усвоява информация, която му се предоставя от два или повече източника едновременно. Тоест, не е хубаво да се чете от слайда. Това дори може да се подразбере като обида към публиката от страна на презентиращия. Сякаш им казвате "Вие може би не сте достатъчно грамотни, ето защо аз ще ви прочета написаното тук" 

Помнете, че публиката е най-важна в случай, и че вие сте там заради нея! Установете контакт с нея, не дръжте ръце в джобовете. Нужно ли е да споменавам, какво се отнася до дъвченето на дъвка или гледането в тавана? В случай, че се притеснявате да гледате право в публиката, правете се, че го правите а всъщност въобще не се заглеждайте в лицата. Важно е всички от публиката  да си мислят, че им обръщате лично внимание.

Надявам се да съм Ви била полезна до тук. По-подробно ще разясня своите съвети в следващите няколко публикации. 

Надявам се презентацията да ви допадне!

 още мои презентации може да намерите тук.

bel.skali

View more presentations or Upload your own.

(Смяната се извършва чрез бутона за напред)

Презентации и презентиране

От известно време проявявам интерес към работата с програмата за презентации PowerPoint от пакета на Microsoft. Доста хора казват, че ме бива а и моето мнение не им противоречи, въпреки, че не съм съвсем съгласна за професионалното ниво, на което те ме поставят с думите си. Изготвила съм над 70 презентации, главно за учебни цели, дузина, от окито са наградени с национални или общински признания. Поради тази причина имам намерението да публикувам няколко статии, свързани с всичко, което знам за изготвянето и презентирането на презентации. 

През март месец взех участие в IV Национален конкурс по информационни технологии, провел се в град Монтана под патронажа на Microsoft. Задачата за моята група, която се състоеше от около 140 участника, от които 120 се явиха, бе да изготвим презентация на място  и да я презентираме по-късно същия ден. За целта в 8 часа сутринта на всички ни бе раздаден по един диск с една и съща информация (снимков и текстов материал). Имахме на разположение 3 астрономически часа да изготвим презентацията на собствените си преносими компютри, и да я запишем на диска раздаден ни в началото. Това бе първата част от състезанието. Втората , ако питате мен и по-трудна част, се състоеше в презентирането на направената презентация пред 3 членно жури, с председател Ивайло Иванов, Аз завърших на 5-то място. Доста добре, при положение, че се явявах на подобно състезание за първи път и та по-скоро с образователна цел и, че в най-оптимистичните ми представи се виждах на максимум 15-то място. Не ме улесни и факта, че се подготвях напълно сама за състезанието. В следващите няколко публикации ще ви предоставя линкове и допълнения към местата, от коитосъм черпела информация за образованието си. Ще споделям лични трикове и съвети и ще ви покажа няколко сови презентации. Надявам се да бъда полезна :)

Днес за пръв път гледах официалния трейлър на "New moon". Това е филма, към втората поредица от сагата "Здрач" наСтефани Майер . 

За мое съжаление, както повечето тийнейджърки, така и аз се запалих по поредицата. Не, че съжалявам за книгите, не, съжалявам защото пак съм в стадото. Но нищо, ще ми мине.

Не си спомням защо започнах да чета книгата, може би защото много нашумя и реших да видя "какво толкова", а и мълвата, че вътре се разказва за вампири ме подтикна малко. Като човек интересуващ се от вампиризма, ми се искаше да проверя до колко са спазени митовете за вампири при изграждането на героя.

Още при първата среща с вампира си личи, че единственото вярно относно твърдението, че е вампир е пиенето на кръв, бледия тен и безсмъртието. Всичко останало е авторска измислица и въпреки това ми хареса.  И ще ви кажа защо. 

Хареса ми, защото има атмосвера. Вярно, Бела е дразнещо същество от време на време, но адски много си приличаме с нея и за това я търпях. Хареса ми самия начин на писане на Майер. Описанията на случките или дори начина, по който те вкарва в  атмосферата с най-обикновенни вмятания относно обстановката, не с подробни и завъртяни описания, от които забравяш какво точно правят героите там.

Не мога да кажа, че имам любима книга от поредицата, но ако имам предпочитана това е "Новолуние". Може би защото отново се сравнявам с героинята и с това, което и се случва. 

В началото на книгата, тя бива изоставена от причината за нейното съществуване. По стечението на  обстоятелствата не отдавна преди да прочета книгата и аз бях сполетяна от подобна съдба, раздяла с човека, за кого бях готова да спра да дишам. За разлика от нея, аз не живея в роман и нямах възможност да попадна в подобна на нейната апатия, то хорта, които ме познават биха признали, че  наистина  претърпях промяна. Можех да напиша това преди много време, още когато прочетох книгата, но не исках. Просто не ми се говореше за това, и сега не ми се говори но трябва. Не мога вечно да го премълчавам и да избягвам темата.

Май се отклоних, това бе материал за мнението ми относно "Новолуние". Та тъкмо казвах, че и аз като Бела се опитвах да изрежа болезнената част от живота си , тя изпадна в "ступор" а аз просто се промених.

Другото заради което ми харесва книгата отново се крие в личната ми аналогия с героите. За щастие, освен близка болка с Бела си имаме и сходно лекарство. Също като нея, и аз  имам едно лично слънце, което свети и в най-мрачния ми ден и е готов да мине през ада, и да го замрази заради мен. И аз си имам неизменния Джейкъб, който да вярва в мен и да ми помага да затварям дупката в гръдиня си кош оставена след "Едуард". Смятам, че моя Джейкъб, когато чете това, ще се сети, че става въпрос именно за него. Както аз знам, че го имам се надявам така и той да знае, колко много означава за мен.

Ох пак се отплеснах, днес май отворих тема, която трудно избягвам и за да не отегчавам, ще продължа темата за сагата "Здрач" в друг материал.

Сън

Сънувах сън. Сладък сън, красив сън и същевременно толкова болезнен.

Сънувах любимия човек. Как ме прегръща и нежно ме целува. Беше така сладко, чувствах се така щастлива. Най-сетне бях постигнала желаното, бях с него. Направо удивително страхотно! И бе така реално. Явно желанието това да се случи Наистина е толкова силно, че мозъка ми е готов да възпроизведе така реална илюзия. Така се бях заблудила от щастие, че когато се събудих бях готова да посегна към телефона, да му се обадя и да му предложа ад излезем за да му разкажа щастливия  си сън, да се пошегувам, че сънувам прегръдките му дори при положение, че е мой наистина. И тогава се сетих, че той не е мой. Ни най-малко. Сетих се, че не иска да ме прегръща или целува. Осъзнах, че  всичко е просто сън. Наистина реален, желан, щастлив и все пак сън. 

Удивително е как една игра на подсъзнанието може да отприщи болка, подтискана от месеци. Направо е жалко, как колосалните усилия, да не мислиш, чувстваш и желаеш биват изтрити за секунди. Колко жалко. Колко жалка съм аз самата.

Моето възхищение

Том Холанд "Вампирът"

Признавам, всяко добро нещо, което съм чула за тази книга има огромно основание! Всяка изтерзана минута, през която съм търсила тази книга, дали в някой антиквариат или по уличните сергии за стари книги, си е заслужавала.

  Книгата представлява удивително исторически достоверна, и същевременно фантастичната история за живота на Джордж Гордън Байрон, 6-ти барон Байрон. 

От самото начало в атмосферата е мрачна, загадъчна и напрегната. Още в първата глава Том  Холанд ме накара да почувствам истински тръпки по гърба от страх. Всичко е така изложено, че те кара да чувстваш всеки трепет, свяка радост или всеки страх на герой. Направо страхотно! Структурата на романа е такава, че има двама разказвачи. Единия е самия Байрон, който разказва пред своята далечна наследница Ребека, историята на 200 годишния си живот. Втория разказвач е самият Холанд. Става така, че Байрон разказва случки в миналото, а Холанд пояснява случващото се в момента на разказване. 

Искрено ме удиви, колко исторически достоверна е книгата. Почти всеки важен факт от живота на Байрон бива умело преплетен във фантастичния разказ. Някои от скандалните му прояви приживе, не намиращи разумно обяснение преди, сега  биват конструктивно подкрепени от тезата, че Байрон е Вампир.  

Ще подчертая някои от тези моменти, които са оставили най-ярко впечатление в мен. Например името на дъщеря му, Ада. Той избира това име защото нейната "златиста кръв" я превръща в неговия личен Ад. (Пояснявам, че в книгата се твърди, че за вампира най-сладка и неустоима е кръвта на неговите роднини) Със същото обяснение, че не би устоял на кръвта и, Байрон оправдава факта, че не я вижда през целия и живот.

Друг ярък образ е учителя на Байрон в изкуството на Мрачния Дар -вампира Лавлейс. Това име ни е известно още от романа „Клариса“ на С. Ричардсън, станало синоним на развратник и прелъстител. Реално Лавлейс оправдава славата си на безскрупулен развратник и похотливец в романа. Споменаването на този образ ме плени по две причини, първо защото го свързвам с най-добрия си приятел и най-любим колега Lavleis, с който сътворихме BGPentagram. Втората причина е в името на  съпруга на Ада Байрон - граф Лавлейс. Реално Ада се омъжва за мъж с такова име, което веднага вкарва идеята, че самия неудържим и похотлив вампир Лавлейс се е венчал за дъщерята на своя приятел. Интригуващо, нали?

В романа не е пропуснат и факта, че Байрон е бил недъгав по рождение, бил е с обърнато стъпало, но само запознати с биографията биха забелязали този лек намек, направен в самото начало, когато Ребека наблюдава  "Човек куцащ и носещ бастун.." Никъде повече не се споменава този недостатък на Лорда.

Хареса ми и факта, че всяка глава започва с откъси от произведения на Байрон или негови познати. Едни от най-емблематичните стихове на Байрон (може да ги намерите като начало на предишната ми публикация)   поставят началото, а описание на неговия труп, направено от приятеля му Джон Кам Хобхаус полага края. Противното описание сякаш напомня на всеки читател, как обикновените и непосветени в тайната хора са запомнили великия, и същевременно така хулен Байрон. Една от главите започва с откъс от предговора на "Франкенщайн" лично написан от Мери Шели, не е пропусната  прословутата история за баса, станал причина за написването на този  разказ, както и за създаването на друг известне разказ - "Вампирът" на Полидори.

Странен обаче е образа на личния лекар на Байрон -Полидори, който междувпрочем става първия и единствен вампир, който Байрон създава. 

Най-впечатляващото оставям за накрая, а това е нишката на любовта. Невъзможно е с оглед, кой е главния герой сюжетната линия да не бъде напътствана от любовта. Дали ще е мръснишка, егоистична и развратна, или чиста и незабравима дори след 200 години, нея винаги я има. Въобще характера на Байрон е пресъздаден типично по романтически- непостоянен, на моменти лудо влюбен или крайно отегчен и меланхоличен, разкъсван от страст или омраза, героя винаги е терзан от някакво силно чувство. 

Със сигурност пропускам много, но е невъзможно аз, с моята  посредствена оценка и мисъл, да пресъздам и обясня достатъчно ясно цялата история. А и не бива да го правя, историята просто трябва да бъде прочетена и изживяна!

Най-сетне!

Надмогнал свойта земна смърт
от този гроб за първи път
излизаш ти – един Вампир –
и вдигаш своя кървав пир.
Дори роднини не щадиш –
вред сееш кървави следи.
Но мразиш горкия си дял,
Сам друга орис би избрал,
че всяка жертва в своя час
те разпознава и без глас
проклина те. Кълнеш ти тях.
Цветята ти угасват в страх...
Иди при своя гроб такъв – 
дъхтящ на смърт, окъпан в кръв
и с демоните зли до край 
ти свойта участ изгуляй
дордето призрак по-свирец
не погне тях, а с тях и теб 

лорд Байрон, "Гяур"*

Най-сетне! Най-накрая! Нямам думи! Просто съм във възторг! Не мога да опиша какво нетърпение и желание изпитвах да се добера до тази книга и най-сетне успях. Имах няколко неуспешни опита, с копия на руски или такива, които след като ги метна на телефона си вместо на БГ са на маймуница, но всичко това вече е забравено защото най-сетне чета! 

От опит знам, че е най-лошо дълго да таиш високи очаквания за нещо, по-добре да нямаш надежди или поне не големи защото в противен случай, има огромна възможност да се разочароваш. И в повечето случаи е ставало така, но не  и сега. Което още повече ме изненадва, защото до сега не съм имала по-високи очаквания за книга и факта, че тя не само ги оправдава но ги и надминава просто ме поразява! 

За сега съм прочела едва 4 от главите но през нито една от тях не спрях да изпитвам силни, понякога дори потресаващи чувства. Дали ще е смразяваща топка страх в стомаха ми, или пулсации на възбуда аз чувствах нещо през всяка една от главите до тук. А действието все още не е в апогея си! 

Обожавам начина, по който затова всяка една от главите, с част от произведение на лорд Байрон.  За непосветените, цялото действие се върти около лорда. Ако някой е чел разказа на Полидори (личинят лекар на лорд Байрон) носещ заглавието "Вампирът" би останал поразен колко свързани са творбите. Сякаш едната произлиза от другата. Действието не само се върти около Байрон, книгата разказва за него, като за вампир. Може би на това се дължи харизматичността  и за мен. Не само е книга за едно от мрачните същества, които ме вълнуват искрено ами вплита и образа на един от най-култувите готически, и романтически поети на всички времена. 

Обещавам, след като завърша книгата, а то ще е доста скоро с оглед скоростта с която поглъщам всяка дума от нея, да дам подробна рецензия. Сами се досещате колко пристрастна ще е тя!

Псевдо-критика

Преди около седмица, реших да взема да прочета няколко книжки. Аз постоянно чета нещо, но от доста време препрочитам любимите си творби без да се обръщам към нови. Може би защото старото ми носи утеха в тежки моменти а от няколко месеца преживявам един такъв труден "момент". Дали заради това или поради нещо друго не бях обръщала внимание на нови творби. Тук е момента да поясня, че под нови книги визирам такива, които аз не съм чела. Може да са на 2 или 3 десетилетия, но щом не съм ги чела за мен са нови. Зачудих се какво да прочета, сега когато открих една нова програмка за телефона можех да си качвам он-лайн книжки в него и така да си ги чета навсякъде. Това май е най-изчанченото приложение за телефона ми до тук, иначе винаги съм си го ползвала само за разговори и смс-и и нищо повече. Ето че му намерих и друго доста приятно приложение. Та порових се из сайта на моя уважаван, смея да кажа Приятел Владимир Воронски за да открия някакво интригуващо заглавие. С умиление подминах заглавието на романа на Том Холан "Вампирът", книга, която искам да прочета от близо година но така  и не намирам. Но се натъкнах на друго име Ан Райс. Казах си "Защо не?". Толкова много бях слушала и чела за романите и, а до сега бях чела само най-известните, като "Интервю с Вампир" или "Кралицата ан прокълнатите. Бързо се снабдих с два три романа между които "Вампирът Виторио" и "Пандора". 

Вярно, в сюжета са вплетени множество персонажи и случки. В историята се вплитат нишки от древността до днес. Споменават се и се цитират древни мислители а и текстове от самата Библия. Забелязах и няколко основни композиционни основи като например това, че в повечето  и романи за вампири, вампирът разказва сам историята си пишейки на някого. Друго, което ми направи впечатление, е че винаги в сюжета е вплетена картина. Например във "Вампирът Виторио" това са "Благовещенията" на Фра Филипо Липи. Въпреки всички красиви описания и изтънчения език обаче, честно казано останах малко разочарована. Може би защото толкова съм слушала за нея и имах големи очаквания, а тези книги не ги оправдаха. Разочарова ме архаичността и. Разказва почти несвързано. Липсват важни обяснение и докато четеш за даден момент изведнъж осъзнаваш, че вече си на съвсем различно място. Това отнема голяма част от харизматичноста на моментите а и дори понякога е малко дразнещо. Въпреки всичкото това объркване и архаичност от време на време обаче успях да разбера почти всико в историята. Но едва ли всеки ще успее. Аз обичам подобни обърквания. Обичам нещо загатнато в началото на историята да е от огромна важност за да се получи развръзката на романа. Точно заради тези завоалирани обърквания обичам и Агата Кристи. Но Кристи го прави умишлено и с финес. Прави го с цел да завоалира и да предизвика още повече интерес докато при Райс тази харизматичност ми се губи. Започвам ад си мисля, че повечето рецензии, които съм прочела и са били написани от обикновени читатели, не са били подбудени от искреното възхищение или разбиране към творбата а просто за да се покаже, че дадения човек е прочел книга на великата писателка Ан Райс. Все пак всеки самоуважаващ се окултист или падащ си по вампиризма трябва ад е чел книги на Райс, или поне така си мислят повечето. Получава се малко като псевдо-величието към Малкия Принц. За мет този принц е голяма глупост. Четох я два пъти, и в двата пъти те намерих нищо велико. Освен ако егоистичността и егоизма са велики неща. Поне аз така го възприемам.

Продължавам да чета кигите на Райс, признавам има нещо в тях. Не само историческата достоверност или това, че са завладяни от мрачни същества, които завладяват и самата мен. Въпреки онзи дразнещ момент, който споменах, признавам, че историите са интересни а тя заслужава прозвището си.