четвъртък, 11 юли 2013 г.

Мицеларна вода

Тъй като моите интереси се промениха, реших да променя и стилът и темата на публикациите. Тази ще  е по-различна, от типът "Ревю". Просто ще споделя впечатленията си за няколко продукта, които използвам напоследък.

Първият продукт, за който искам да споделя е т.нар. "мицеларна вода". За това откритие, направено преди няколко десетилетия, има задоволителна доза информация в интернет пространството.

Какво представлява мицеларната вода?
Всъщност това е вода с липозоми/мицели. За тези от вас, без биологическо образование ще кажа, че мицелът или липозомата, представлява еднослойна липидна структура.
Мембраната, обвиваща всяка ваша клетка е съставена от двуслойни липидни структури т.е. липидите са част от самите нас и нашата кожа и по никакъв начин не могат да навредят, алергизират или раздразнят. Липидите, по своя строеж, са молекули с хидрофилна(обичаща водата) и хидрофобна (не обичаща водата) части. Тази тяхна особеност ги кара да се агрегират под различни формации в зависимост от концентрацията на водата. Ако са в разтвор с висока водна концентрация (каквато е мицеларната вода) те образуват "правилни" мицели т.е. кълъбце с хидрофилна повърхност и хидрофобна сърцевина. Точно тази особеност на липозомите ги прави изключително интересни за биологията, а в случая и за козметичната промишленост. Поради формирането на тази хидрофобна сърцевина те се използват от години като преносители на вещества, които не би трябвало или не могат да се разтварят във вода, с цел включването им в кремове, лекарствени стредства  и т.н. По-просто казано, когато искаме да включим субстанция, която е полезна за кожата, но не се разтваря във вода(т.е. няма как да я разтворим в крема),ние поставяме веществото в липозоми/мицели. Те служат като защитни балончета-преносители. В случая на мицеларните разтвори, свойството им на преносители е обърнато. Вместо да пренасят вещества към кожата, те ги премахват от нея. Става въпрос за различни замърсявания, грим, прах та дори и себум. Ето защо са чудесни  и ефективни в борбата с прекомерното омазняване, а от там и появата на пъпки. . Освен, че "обират" мръсотията от кожата ни, след почистването производителите твърдят, че се формира и защитен слой, който би могъл да улавя замърсяванията вместо нашата кожа.

Предимствата на мицеларните разтвори са много, защото предлагат нежна грижа и добро почистване за всеки тип кожа - все пак основната им съставка е водата, която всички използват, независимо от типът си кожа, и липиди - които също всички притежават без значение каква кожа имат. Не съдържат алкохоли, сапуни или други дразнещи вещества. Някои притежават и активни вещества в част от мицелите, които действат на различни проблеми, например омазняване, чувствителност или сухота на кожата.

На пазара има голямо разнообразие от марки, предлагащи мицеларни разтвори. Пионерите са BIODERMA но и други световни марки като Vichy, Avene, Bourjois, L`Oreal и много други предлагат този продукт. Въпрос на вкус и предпочитания е коя вода ще изберете, но по мое мнение е продукт, на който всяка дама би се радвала.

Аз използвам Sebium H2O на BIODERMA. Тя е насочена към хора с мазна кожа и смея да твърдя, че си върши добре работата. Използвам я като тоник и дегримьор. Успешно се справя с гримът, както ежедневен така и вечерен. Все пак сутрин и вечер използвам и един измивен гел на Uriage, който ще разгледам по-подробно в друга публикация, ето защо не съм оставила цялостното почистване само на водата, а и не бива. Аз лично съм по-доволна от себумо-регулиращото и действие, но  и почистването е добър плюс. Признавам, че се забелязва разлика, когато, въпреки, че знам че свършва, не съм се запасила с нова бутилка от продукта и се получи период, в който не я използвам. Вярно, продуктът е на сравнително достъпна цена, но се старая все пак да взимам възможно най-много за парите си, ето защо понякога са ми нужни ден-два за да се снабдя с водата. Приемлива цена за продукта, за мен, е не повече от 20-21лв.

   Определено съм с добро впечатление от продукта и смея да го препоръчвам на приятелки и познати, не конкретно този на BIODERMA, а мицеларната вода като цяло. Въпрос на вкус и предпочитания е коя вода ще изберете, но по мое мнение е продукт, на който всяка дама или тийнейджър биха се радвали.

неделя, 7 юли 2013 г.

Искам, а не ми стиска.

Има ли лесен път към нещо, или всичко, което желаем, се постига с труд? Ако се постига с труд,  и то в повечето случаи с много труд, от къде може да почерпим мотивация за да продължим напред? Достатъчна ли е само крайната цел за да ни държи в кондиция и да поддържа стремежа ни за да вървим напред? Какво може да ни стимулира да стиснем зъби и да преглътнем сълзите си, а не да се откажем, когато стане напечено? Истината е, че искрено не зная, но много ми се ще да науча. Ще ми се да намеря тази светлинка, която като моторче да ме дърпа, не постоянно, а само, когато "ударя стената". Наистина ми се иска да имам такова нещо, което да ме побутва, да вървя към нещо, в което много пъти съм се проваляла, но въпреки това желая, а и знам, че ще е полезно за мен. Не само физически, а и психически. Нещо, което знам, че ще ме направи по-пълен и завършен човек, защото, в интерес на истината, освен това нещо, имам всичко. Жива съм, здрава съм, семейството ми е до мен и ме подкрепя, имам страхотен човек до себе си, жъна успехи в образованието си, имам приятели до себе си(може и да не са много, но са истински), не съм гладна, жадна, гола, боса, смятам се за симпатична и притежавам известна доза красота (както всяка жена, но това е друга тема).
Другият въпрос, който ме терзае е същински контрапункт на първите. Той е може би червейчето, което изяжда и малкото сила и воля, които имам за да се боря за тази цел, а именно възможно ли е да имаш всичко? Възможно ли е да имам всичко, което изброих и това, което така силно желая, или това ще наруши някакъв неписан природен закон? Въобще съвместимо ли е това пълно щастие и цялост с вселената? А дали няма, когато постигна тази цел, на хоризонта ми да се появи друга? В интерес на истината, последния въпрос не ме тревожи, защото мисля, че знам отговора му  и той е Да, ще се появи нова цел и това е напълно нормално. Постоянния стремеж към нещо друго, след постигането на друго, е двигателя на човечеството, който ни е довел до тук и вероятно ще ни отведе още доста надалеч, за добро или лошо.
 Ще ми се да събера сили и да постигна целта си, в интерес на истината съм я постигала, в миналото, но резултатът е бил временен и не след дълго съм губела постигнатото та и отгоре. Ето това минало може би ме бута. Бутат ме и хората. За разлика от другите си начинания, в които винаги съм ужасно целеустремена и амбицирана, не ме интересуват хора и мнения, в този случай много се влияя. Тежи ми мнението не само на близките ми, които уж трябва да ме подкрепят, а аз не го разбирам така, тежи ми мнението на околните, приятели  и познати. Не стига, че аз се чувствам зле, а и те ме притискат още повече. Това ме обезкуражава допълнително до там, че когато правя усилия към целта си предпочитам да ги крия, а не да съм горда с тях. Нещо в цялата ситуация е много объркано, и аз знам какво е - Аз. Аз трябва ад се взема в ръце, да стисна зъби и да тръгна към целта си. Убедена съм, че няма да е лесно, но и за другите не е, както сама научавам. Но какво да ме побутне? А може би нищо не трябва и няма да ме побутне, сама трябва да стана и да се изритам в задните части, да спра да се интересувам и терзая от мнението на хората  ида го направя за себе си, защото съм сигурна в това, колко много ще ми помогне. Дори си поставям разни малки награди, като например, обещах си, че ако успея ще отида на екскурзия до Париж, за да видя Айфеловата кула, да разгледам Лувъра или да посетя Рим и Колизеума, просто да отида на някое много значимо място, за се почувствам цяла  и да благодаря на Господ (или каквато сила там властва над нас), за щастието, с което ме е дарил. Не ме разбирай погрешно, и сега съм много благодарна, даже честичко се сещам да благодаря. Когато вляза в църква, или съм на някое свято място се стремя да благодаря, за това което имам, а не да се моля, за нещо, което искам.
Не зная отговорите на зададените в началото въпроси, ще ми се да ги науча, но до тогава май трябва да стана и да действам. Знам, че ще го направя, отлагам, и аз не знам защо, но ще успея.
В края, една песничка, която в момента ми харесва страшно много. Enjoy!

събота, 22 юни 2013 г.

Промяната - добро или не толкова?

Много е странно. В момента е един и половина през нощта, аз съм будна и целта на будуването ми не бе намирането на стария ми блог, а учене за предстоящия ми във вторник изпит по микробиология. Не зная дали сега е моментът да пиша, но напоследък съм объркана. И аз не зная от какво, може би животът ми е прекалено спокоен, нямам проблеми и терзания и сама си ги създавам.
Усещам, че не съм човека, момичето, което бях. За добро или за лошо съм се променила. Дали сама или някой друг го е направил, а може и сама да съм го направила, но заради някого, не зная. Знам само, че не съм момичето, което пишеш последно в този блог. Няма ги разностранните  и странни интереси, влечението към окултното и паранормалното. Вече ме влече правенето на разни неща, като шиене, четене на книги дори грим и козметика ако щеш. Цялата тази промяна, от едно странно, но различно момиче, горедещо се със своята различност, към една нормална, улегнала и амбицирана млада госпожица, ми е странна. Странна е, не сама по себе си, нормално е да съм се променила, вече съм на 21, не на 16, но не знам дали тази промяна ме радва или не. Не знам дали съм доволна от факта, че имам един нормален и спокоен живот, с любим човек до себе си, следвам с висок успех висшето си образование, имам време за книги и правене на разни неща, като бижута, папие-машета и други ръчно изработени глупости. Не съм сигурна, че изоставянето на тази идентичност, или по-скоро различност, е плод на моето напускане на пубертета  и израстване или е плод на моето обезличаване.
Вероятно просто вече не съм в пубертета. Факт е, че нещата, които правя сега, интересите ми към гримове, козметика, мода и ръкоделия, ме правят щастлива. Това, че имам нормален живот, без проблеми, депресии и терзания (извън ежедневните, които има всеки човек в днешно време) ме кара да се чувствам благодарна и избрана.
Целта на този пост беше да си изясня нещо, и успях. Стигам до извода, че не е важно да си чудак със странни влечения и интереси за да си различен, защото все още, както и преди, смятам, че  е важно да имаш собствена идентичност, а не да копираш нечия чужда. Аз съм различна, въпреки, че съм "нормална" (ако въобще някой е нормален в днешно време) аз сама по себе си съм неповторима и различна, както и всеки един човек.
От днес ще пиша по-честичко тук, вероятно на теми, различни от досегашните. Този блог, подобно на самата мен, ще бъде променен. Не и като облик де, все още си го харесвам.
Разчитам на факата, че едва ли някой ще чете това мое място от интернет, за да го използвам за своите нужди, без да се интересувам от чуждото мнение. В днешния глобален свят май най-интимното място е най-откритото- интернет.

сряда, 13 юли 2011 г.

Няма да се върна

Ето нещичко, което написах буквално преди минути. Не съм писала отдавна, и за разлика от преди сега нямах конкретна причина, за творението. Искам да подчертая, че то в никакъв случай не е отдушник на моите лични чувства, както останалите ми стихове, а просто плод на моето, дошло изневиделица, вдъхновение. Надявам се да ви хареса и да компенсира месеците тишина в блога.

Обичам те, но няма да се върна
По-добре е да стоиш далеч от мен
Мисълта за тебе предпочитам да прегърна
Отколкото да ме раняваш със постъпките си всеки ден

Обичам те, даже капчица съмнения в туй няма
Но и себе си обичам, а да те няма
Май по-добре ще е за мен

Твойте чувства променливи,
като времето през мартенския ден
Ме карат ту в пурпурните небеса да се издигам
Ту да падам във пръста на твоите окови в плен

Но пръст на таз земя за мене не остана,
сълзите ми превърнаха я в кал

Свърши вече, ще се боря,
ще намеря малко радост и за мен
ще оставя теб и твоите окови
и ще поема Аз към своя светъл ден.

сряда, 18 август 2010 г.

Лъжливата перлена огърлица


Това работата, учението, въобще живота е адски занимателно нещо! Без да се усетиш, покрай маловажните и не толкова маловажни задачки целият ти ден е минал, а след него и седмицата и месеца, а ето че годината и тя се изниза без да си оставиш време за себе си! Да, ама не! Усетила повличащото ме като водовъртеж ежедневие, реших да се измъкна от него и да отделя врем за себе си. Работата може и да почака, все пак сме в България! Защо да не се възползвам от народната мъдрост „Каквото можеш да свършиш днес-остави го за утре!”. Та реших аз да се отърся от вършенето на услуги на тоя и ония и да направя услуга на себе си. За щастие знам точния начин-някоя интересна книга, с въвличаща и динамично действие, която е способна да те откъсне от мръсния въздух, шумните улици и невъзпитаните арогантни хора, поне за миг!

Преди няколко седмици (как само тече времето!) имах среща с едно изключително приятно момче. Разхождахме се по главната на Пловдив и решихме да влезем в една книжарница, там аз видях книга, която от доста време искам да си купя, а сега бе и с намаление. Реших да го направя ,но момчето (или е по-добре да го наричам мъж?) доста настойчиво се зае с плащането на въпросния екземпляр. Трудно приемам подаръци, още повече от хора които познавам от скоро, но ми се прииска поне за миг да се насладя на нечий безкористен опит да ми донесе мъничко щастие. За съжаление хората напоследък сме ужасни егоисти, и правим подобни жестове само ако имаме изгода (е освен на любимите ни хора де, но като се замислим и тогава имаме изгода). Имам ужасния навик да се отклонявам от темата в ненужни разсъждения, та да се върнем по същество – книгата. Става въпрос за „Изгубеният символ” на Дан Браун. Да, да сигурна съм, че сега четящия скромната ми публикация си казва „ И какво толкова за тая книга? Поредната измишльотина на Браун, която дори не е нова!”. И може би ще е прав. Книгата не е нова, но като човек с ограничени финанси не съм способна да се снабдя със всичко, което искам още на мига от отпечатването му, за мое огромно съжаление! Колкото до квалификацията на книгата, много хора окачествяват романите на Браун като измишльотини, но аз не съм от тях. Не ги намирам за извор на знания, но пък ме водят към такива. По природа съм песимист и когато прочетох на първата страница, че всички организации споменати в книгата са истина, взех че си записвах на едно листче всяко нещо, което ме заинтригува и после го търсех в Google (слава на технологиите и света на глобалната мрежа). Изненадата ми, когато открих, че информация за всяко от посочените неща наистина съществува, бе доста приятна.

Нека преди да обърна внимание на интересните за мен детайли от книга да ви представя господин Браун през моите очи. Не се интересувам от личната му история а от това, което демонстрира с книгите си. Интересното при него е, че има ужасяващо висока обща култура. Не просто в някоя област, като историята например, човека демонстрира широки познания в доста области. Изключително интересен е стилът му на писане. Със своето остроумие, и може би доза интелект, успява да вплете индивидуално достоверни части в един доста нереален пъзел. Представям си книгата му(която и да е тя) като една огърлица от перли. Всяка перла е истинска, можеш да я пипнеш, видиш, почувстваш (или да потърсиш информация за нея в Google…) но нанизани една до друга те създават една лъжлива огърлица. Лъжлива но същевременно толкова реално изглеждаща! Ето тук литературата му става опасна (не само за църквата…)! Ако подхождаме индуктивно, а всеки недобре запознат читател би го направил, щом всички частни (или поне повечето) са истини, то и цялото би трябвало да е истина. Да, но аналитичното мислене не винаги е вярно, и този случай е такъв.

Колкото до конкретната книга…имах намерение да разгледам обстойно интересните за мен моменти, но в последствие реших, че ще е най-добре сами да откриете своите, като прочетете книгата. Все пак най-харизматичното в историите на Браун са неочакваните поврати и развръзки, в случай че ви разкажа, било то само фрагменти от историята, тя ще загуби част от чара си.

Дори и книгата да не ви хареса, не забравяйте, че е книга а прочитането на една книга никога няма да ви остави невъзнаграден! Ако не ви донесе удоволствие, то със сигурност ще се обогатите с нещо друго!

четвъртък, 5 август 2010 г.

Не пак а отново...


За мое огромно учудване доста хора харесват нещата, които пиша (имам предвид своите отчаяни опити за поезия) и всички тези хора(по непонятни за мен причини) ме питат кога ще напиша нещо ново. Стотици пъти съм казвала, че пиша, когато в мен има емоция, която не намира изява под друга форма. Вероятно, ако разгледате лириката ми, ще забележите че са едедици стихотворенията, посветени на емоция различна от тъгата. Та каква по-силна емоция може да има от тъгата?

За да обясня цялата тази протяжна встъпателна реч ще кажа "Имам ново поризведение"! Написах го  тази сутрин, все още е доста сурови и ще претърпи няколко редакции преди да го публикувам, но на мен ми се струва обещаващо. Под обещаващо аз разбирам произведение, което максимално достоверно предава емоциите ми, защото такава е целта му. Ако някой друг го хареса-чудесно! Ако пък предаде посланието ми, на човека който е предизвикал написването му (винаги има някой в дъното на стихчетата ми) то това произведение би било гениално! 

П.П.:Не знам дали някой от вас ще се заинтригува от тази новина, надявам се все някой във вселената да го направи =)

сряда, 4 август 2010 г.

Това е!

Хората, които ме познават, знаят, че не съм голям фен на поп-фолк вълната в България, но като широкоскроен човек не мога да отрека някои попадения на изпълнители от този стил. Днес, сигурно по някаква нелепа игра на съдбата, попаднах на една песен. Слушала съм я много пъти, но днес я "чух" наиситна за пръв път. Става въпрос за песента на Слави Трифонов и Нели петкова - Това е. Текста ме докосна доста...надълбоко бих казала. В блога, някъде по-назад, бях писала едно постче относно това, че обичам да се изразявам с музика, когато имам да кажа нещо, за което сама не намирам точните думи. Не знам дали съм готова да кажа точно това, което изразява тази песен, но нещо ме навява на мисълта, че  екрайно време да го направя. Време е да отивам на работа, и съм благодарна за това. Когат осъм там се отдалечавам доста лесно от тези гадни и натъжаващи мисли, които ми тежът. Единственото, което ще напиша е един рефрен от тази песен, той е достатъчно красноречив:

И те молих, и те търсих, и те чаках! Че изгарям-знаеш ,това така е! Че те няма- няма те и това е! Но сърцето плаче за тебе, пари във мене...Няма тe и това е! 


Май е това...