Сън

Вечер си лягам и за тебе си мисля, 
Каня те в сънят си блажен. 
На разходка прекрасна край ручей бистър, 
Или пък на разговор безмълвен в легло от сатен. 

Усмивката нежна не слиза от лицето ми, 
И как да слезе, нали съм в ръцете ти. 
Вървим двама по път заснежен, 
Но студ през зимата няма щом ти си до мен. 

И есента златна със своите стотици цветове 
Изглежда ми черно-бяла когато погледна към твоето лице. 
Но идва утрото а с него и краят, 
Събаря се всичко, за което мечтая. 

Изпаряваш се ти, ручеят и листата, 
Отива си сатегът, завръща се тъгата. 
Уж утро а аз светлина не мога да видя, 
И няма слънце и надеждата си отиде. 

И така ден след ден, събуждам се без зора 
И живея денем за да изчакам нощта 
А дойде ли тя, със нея и болката си отива 
Защото знам в сънят си кого ще видя.