Искам, а не ми стиска.

Има ли лесен път към нещо, или всичко, което желаем, се постига с труд? Ако се постига с труд,  и то в повечето случаи с много труд, от къде може да почерпим мотивация за да продължим напред? Достатъчна ли е само крайната цел за да ни държи в кондиция и да поддържа стремежа ни за да вървим напред? Какво може да ни стимулира да стиснем зъби и да преглътнем сълзите си, а не да се откажем, когато стане напечено? Истината е, че искрено не зная, но много ми се ще да науча. Ще ми се да намеря тази светлинка, която като моторче да ме дърпа, не постоянно, а само, когато "ударя стената". Наистина ми се иска да имам такова нещо, което да ме побутва, да вървя към нещо, в което много пъти съм се проваляла, но въпреки това желая, а и знам, че ще е полезно за мен. Не само физически, а и психически. Нещо, което знам, че ще ме направи по-пълен и завършен човек, защото, в интерес на истината, освен това нещо, имам всичко. Жива съм, здрава съм, семейството ми е до мен и ме подкрепя, имам страхотен човек до себе си, жъна успехи в образованието си, имам приятели до себе си(може и да не са много, но са истински), не съм гладна, жадна, гола, боса, смятам се за симпатична и притежавам известна доза красота (както всяка жена, но това е друга тема).
Другият въпрос, който ме терзае е същински контрапункт на първите. Той е може би червейчето, което изяжда и малкото сила и воля, които имам за да се боря за тази цел, а именно възможно ли е да имаш всичко? Възможно ли е да имам всичко, което изброих и това, което така силно желая, или това ще наруши някакъв неписан природен закон? Въобще съвместимо ли е това пълно щастие и цялост с вселената? А дали няма, когато постигна тази цел, на хоризонта ми да се появи друга? В интерес на истината, последния въпрос не ме тревожи, защото мисля, че знам отговора му  и той е Да, ще се появи нова цел и това е напълно нормално. Постоянния стремеж към нещо друго, след постигането на друго, е двигателя на човечеството, който ни е довел до тук и вероятно ще ни отведе още доста надалеч, за добро или лошо.
 Ще ми се да събера сили и да постигна целта си, в интерес на истината съм я постигала, в миналото, но резултатът е бил временен и не след дълго съм губела постигнатото та и отгоре. Ето това минало може би ме бута. Бутат ме и хората. За разлика от другите си начинания, в които винаги съм ужасно целеустремена и амбицирана, не ме интересуват хора и мнения, в този случай много се влияя. Тежи ми мнението не само на близките ми, които уж трябва да ме подкрепят, а аз не го разбирам така, тежи ми мнението на околните, приятели  и познати. Не стига, че аз се чувствам зле, а и те ме притискат още повече. Това ме обезкуражава допълнително до там, че когато правя усилия към целта си предпочитам да ги крия, а не да съм горда с тях. Нещо в цялата ситуация е много объркано, и аз знам какво е - Аз. Аз трябва ад се взема в ръце, да стисна зъби и да тръгна към целта си. Убедена съм, че няма да е лесно, но и за другите не е, както сама научавам. Но какво да ме побутне? А може би нищо не трябва и няма да ме побутне, сама трябва да стана и да се изритам в задните части, да спра да се интересувам и терзая от мнението на хората  ида го направя за себе си, защото съм сигурна в това, колко много ще ми помогне. Дори си поставям разни малки награди, като например, обещах си, че ако успея ще отида на екскурзия до Париж, за да видя Айфеловата кула, да разгледам Лувъра или да посетя Рим и Колизеума, просто да отида на някое много значимо място, за се почувствам цяла  и да благодаря на Господ (или каквато сила там властва над нас), за щастието, с което ме е дарил. Не ме разбирай погрешно, и сега съм много благодарна, даже честичко се сещам да благодаря. Когато вляза в църква, или съм на някое свято място се стремя да благодаря, за това което имам, а не да се моля, за нещо, което искам.
Не зная отговорите на зададените в началото въпроси, ще ми се да ги науча, но до тогава май трябва да стана и да действам. Знам, че ще го направя, отлагам, и аз не знам защо, но ще успея.

В края, една песничка, която в момента ми харесва страшно много. Enjoy!