неделя, 19 юли 2009 г.

Music


Какво е за вас музиката? Интересен въпрос, нали? Обмислях да го задам на една доста известна група, когато му дойде времето и ми се отдаде възможност. Днес го зададох и на себе си. Оказва се, че за мен музиката е повече, от колкото предполагам.

Вярно, нямам дарбите да свиря на какъвто и да било инструмент, а гласовите ми данни са меко казано катастрофални. Друг е въпроса обаче, че обичам музиката, за мен тя е начин да се изразявам. Има две неща, чрез които мога да се изразя във всяко състояние и ситуация, независимо от това дали имам думи или не. Едното са шекспировите сонети. Измежду тези 154 сонета има подходящи за всичко, и за радост и за тъга, и за гняв и за прошка. Второто универсално изразно средство за мен е именно музиката. Винаги мога да намеря подходяща песен, която по-добре от мен самата да каже какво чувствам. Дори съм обмисляла да запиша един диск с подбрани песнички, и да го изпратя на един специален човек с надеждата да чуе поне тях, ако не мен, но все не ми достига смелост. Освен факта че съм страхливка ме спира и съмнението, че той няма да осъзнае какво точно се опитвам да му предам с тях. 

Никога не съм била привърженичка на отхвърлянето на дадена песен само защото принадлежи към конкретен стил. Вярно, има стилове към които подхождам по-резервирано но все пак това е изкуство! Сякаш някой почитател на ренесансовото изкуство да каже, че картините на Винсент Вилем ван Гог са боклуци само защото той е импресионист. Изкуството си е изкуство, когато става въпрос за стойностни неща, не за посредствени и пошли източници на доходи.

Музиката винаги е била разглеждана като универсален език. Аз също я възприемам така, и то не просто език, с който просто казвам нещо, а език с който най-лесно споделям чувства.

Въпроса "Какво за мен е музиката?" е доста интересен, задайте си го и вие. Отговора може и да ви изненада.

Няма коментари:

Публикуване на коментар