Колко точно са брулени Брулените хълмове?

Вероятно всеки е чувал за романа на 
Емили Бронте "Брулени хълмове" Напоследък стана известен покрай сагата Здрач, където за мое огромно щастие Стефани Майер обърна внимание и на образованието на подрастващите си читатели, и подбуди интерес към английската класика преплитайки заглавията на няколко безсмъртни романа из сюжета на своята увлекателна история. Признавам, че дори аз самата почерпих идеи от цитираните там заглавия. Направих си труда, след като ги прочета да се завърна към 4 книги от Здрач, и мога да кажа, че след това литературно просвещение смисъла който придобиват описаните там случки и сравнения е съвсем различен. Но стига толкова благодарности на талантливата Майер, да обърнем внимание и на поетесата Емили Бронте.


Според някои източници, това е единствения роман 
на поетесата. Публикуван е за първи път през 1847 г. Втория тираж е издаден след смъртта на Емили и с леки корекции от страна на сестра и Шарлота Бронте.


Романът е типичен пример за романтичния период. На пръв поглед цялата книга е обладана от зли духове, егоизъм и завист. Трудно е да се определи кои точно са главните и кои второстепенните персонажи, сякаш всеки един от тях, като се започне със самите Кати и Хийтклив и се стигне до прислужницата Нели са главни персонажи. И може би наистина Нели е най-главния персонаж. Романът има много разказвачи, главния е г-н Локууд, които от своя страна преразказва дългите и обстойни спомени на Емили "Нели" Дийн. Според мен именно Нели е най-решаващия персонаж. С течение на романа се забелязва каква решаваща роля за развитието на действието играят нейните решения и постъпки. 


Трудно е така подробна творба с толкова сложни персонажи да се 
обобщи в подобна публикация. Нека наблегна, както винаги, на най-откроилите се за мен моменти. 


На пръв поглед 
Кати и Хийтклив са ужасно твърдоглави и егоистични същества незаслужаващи и капка съжаление, но именно тук за мен е грешката. Именно те заслужават най-голямото съжаление. И двамата са жертва на обстоятелства и среда. Те са израснали в така среда, в която любовта е едва ли не срамна дума и е нужно да си егоист и подмолен интригант за да оцелееш. Направо невъзможно е тяхната чиста и искрена любов да просъществува и въпреки това нея я има. За съжаление обаче пречупена през изкривените им умове, това чисто чувство се превръща в разрушително. Заради своята гордост те не само разрушават себе си но и всички около тях. За щастие романа има щастлив завършек. Сякаш за ад има равновесие, поне децата на това изтезано поколение намират радост. 


Наистина красив роман, сложен, объркващ и нелогичен, но красив.