Това работата, учението, въобще живота е адски занимателно нещо! Без да се усетиш, покрай маловажните и не толкова маловажни задачки целият ти ден е минал, а след него и седмицата и месеца, а ето че годината и тя се изниза без да си оставиш време за себе си! Да, ама не! Усетила повличащото ме като водовъртеж ежедневие, реших да се измъкна от него и да отделя врем за себе си. Работата може и да почака, все пак сме в България! Защо да не се възползвам от народната мъдрост „Каквото можеш да свършиш днес-остави го за утре!”. Та реших аз да се отърся от вършенето на услуги на тоя и ония и да направя услуга на себе си. За щастие знам точния начин-някоя интересна книга, с въвличаща и динамично действие, която е способна да те откъсне от мръсния въздух, шумните улици и невъзпитаните арогантни хора, поне за миг!
Преди няколко седмици (как само тече времето!) имах среща с едно изключително приятно момче. Разхождахме се по главната на Пловдив и решихме да влезем в една книжарница, там аз видях книга, която от доста време искам да си купя, а сега бе и с намаление. Реших да го направя ,но момчето (или е по-добре да го наричам мъж?) доста настойчиво се зае с плащането на въпросния екземпляр. Трудно приемам подаръци, още повече от хора които познавам от скоро, но ми се прииска поне за миг да се насладя на нечий безкористен опит да ми донесе мъничко щастие. За съжаление хората напоследък сме ужасни егоисти, и правим подобни жестове само ако имаме изгода (е освен на любимите ни хора де, но като се замислим и тогава имаме изгода). Имам ужасния навик да се отклонявам от темата в ненужни разсъждения, та да се върнем по същество – книгата. Става въпрос за „Изгубеният символ” на Дан Браун. Да, да сигурна съм, че сега четящия скромната ми публикация си казва „ И какво толкова за тая книга? Поредната измишльотина на Браун, която дори не е нова!”. И може би ще е прав. Книгата не е нова, но като човек с ограничени финанси не съм способна да се снабдя със всичко, което искам още на мига от отпечатването му, за мое огромно съжаление! Колкото до квалификацията на книгата, много хора окачествяват романите на Браун като измишльотини, но аз не съм от тях. Не ги намирам за извор на знания, но пък ме водят към такива. По природа съм песимист и когато прочетох на първата страница, че всички организации споменати в книгата са истина, взех че си записвах на едно листче всяко нещо, което ме заинтригува и после го търсех в Google (слава на технологиите и света на глобалната мрежа). Изненадата ми, когато открих, че информация за всяко от посочените неща наистина съществува, бе доста приятна.
Нека преди да обърна внимание на интересните за мен детайли от книга да ви представя господин Браун през моите очи. Не се интересувам от личната му история а от това, което демонстрира с книгите си. Интересното при него е, че има ужасяващо висока обща култура. Не просто в някоя област, като историята например, човека демонстрира широки познания в доста области. Изключително интересен е стилът му на писане. Със своето остроумие, и може би доза интелект, успява да вплете индивидуално достоверни части в един доста нереален пъзел. Представям си книгата му(която и да е тя) като една огърлица от перли. Всяка перла е истинска, можеш да я пипнеш, видиш, почувстваш (или да потърсиш информация за нея в Google…) но нанизани една до друга те създават една лъжлива огърлица. Лъжлива но същевременно толкова реално изглеждаща! Ето тук литературата му става опасна (не само за църквата…)! Ако подхождаме индуктивно, а всеки недобре запознат читател би го направил, щом всички частни (или поне повечето) са истини, то и цялото би трябвало да е истина. Да, но аналитичното мислене не винаги е вярно, и този случай е такъв.
Колкото до конкретната книга…имах намерение да разгледам обстойно интересните за мен моменти, но в последствие реших, че ще е най-добре сами да откриете своите, като прочетете книгата. Все пак най-харизматичното в историите на Браун са неочакваните поврати и развръзки, в случай че ви разкажа, било то само фрагменти от историята, тя ще загуби част от чара си.
Дори и книгата да не ви хареса, не забравяйте, че е книга а прочитането на една книга никога няма да ви остави невъзнаграден! Ако не ви донесе удоволствие, то със сигурност ще се обогатите с нещо друго!
Няма коментари:
Публикуване на коментар