Одиозно /по Жан Жьоне/

Пронизвам нощта...
/направих я на решето/...

Лицето ми
в твоето е потопено.
обхваща ме страх
от страха,
обхващам страха
постепенно
в двубой
за живот.
Смехът ти е Слънце...
и свети неистово в
мрак,
когато нощта ми
е ден.

Стъпала от черен мрамор...
бавно слизам в Ада  
наричам го Рай...

След себе си оставям
купчинки покой...

Събуждам се
в съня си,
в очите ти
тъй сини
се издигам,
по устните ти
се разливам
и в пръстите ти
бавно спирам...

viktor