четвъртък, 28 май 2009 г.

Те ти булка Спасовден


Днес е Спасовден или Възнесение Господне. Днес на небето обаче се възнесе не само Исуса а и още 16 невинни души. Предполагам, че повечето то вас вече са научили за трагедията, която се случила днес в местността "Бакаджик" край Ямбол.  Подробностите може да откриете тук .

  Логичния въпрос, който всеки от нас предполагам си задава е "Защо?" Защо се случва всичко това, защо хората умират по подобен нелеп начин. В конкретния случай причината е 20 годишен автобус "Чавдар". Лека му пръст на бай Тошо, че е заредил добре държавата с техника, че да можем да я ползваме и през демокрацията, щото явно нова скоро няма да видим. Вярно е, че не съм видяла нищо от онзи режи, но това, което виждам от този ме навежда на мисълта, че тогава е било по-добре. Но нека уточня, по-добре относно стандарт на живот, обществен ред и спокойствие (може би дори прекалено голям обществен "ред") и най-голямото предимство - най-добрата техника за годините. Най-модерните автобуси, най-модерните предприятия, та дори и най-модерната атомна електроцентрала на Балканите. Но стига толкова прокомунистически мисли, 16 души се възнесоха  и това е факт. 16 съдби, 16 души със мечти, идеи и бъдеще вече ги няма и то защо? Заради неизправност на и без това видимо амортизирал автобус. Дори аз, която нищо не разбирам от коли та да не говорим за автобуси, мога да ви кажа, че ръждясал и раздрънкан Чавдар е опасен. Още повече със 62 годишен дядо зад волана.

Най-тъжното е, че това е само един ужасяващ случай из между многото. Ежедневно, дори ежечасно хора си отиват просто така, защото някой бързал или не внимавал или просто е решил да спести от ремонт. Знам, че каквото и да кажа ще е малко и глупаво а и безсмислено. Хората ги няма, още много ще си отидат а ние ще продължим да се правим на потресени и загрижени при всеки подобен случай, а през останалото време да си караме както си искаме, и да се водим от максимата "Аз съм важен на пътя, тоя кво ми се прай"

Така е, Ти си важен на пътя, но не забравяй, че не си сам!

2 коментара:

  1. здравеи аниезина аз съм на мнение че на този свят нищо несе случва случаино просто еи така можеби така е било писано можеби всичко това са знаци както и с дискотеката индиго преди много години ако си спомняш където загинаха толкова невинни деца ние хората се питаме с какво са го заслужили кои сме ние че да задаваме подобни въпроси една прашинка в вселената

    ОтговорИзтриване
  2. Ами не смятам, че имаме право да си задаваме подобни въпроси, като "С какво сме го заслужили?". Ако вселената се крепи върху равновесие, а аз мисля, че е така, то в такъв случай ние имаме много да патим. На тази планета сме една от 200 хиляди години а след около още 100 ще я унищожим.

    ОтговорИзтриване