Знание. Дума чието съдържание е породило много борби. Дума, заради която са били отнети много човешки животи и също толкова са били спасени. Дали не може целия ни живот да бъде разгледан като едно голямо търсене на знания. Знания за вселената, знания за миналото, копнеш за знания за бъдещето. В природата ни е да се стремим да знаем. Но какво? Дори първите хора, Адам и Ева са били прогонени от рая именно заради ябълката на познанието. Дали си е заслужавало? Дали ние, техните деца повтаряме тяхната "грешка" защото наистина си е струвало и има смисъл, или като всички деца минаваме по пътеките, по които са минавали нашите праотци и родители на нашите години?
Но какво всъщност е знанието? Не е ли нож с две остриета?
Много хора биха казали, че е богатство, и биха били прави. Благодарение на знанията си ние хората, сме постигнали много. Заради знанията си за миналото си помагаме в настоящето. Със знанията си в разните науки спасяваме човешки животи, улесняваме престоя си на земята и въпреки многото знания които имаме продължаваме да жадуваме още. Това част от природата ни ли е? Да сме ненаситни, или наистина е нужно да имаме тези познания. Но нима хора не са умрели именно защото са знаели нещо? Простичък пример, "Коза ностра" Това напомня ли ви нещо? Аз лично, щом чуя тези две звучни думички се сещам за 60-те години на миналия век, елегантни мъже в раирани костюми и шапки с периферия, които пушейки цигари без филтър закопават жив човек в бавно стягащ се бетон именно защото той е знаел нещо. Бас държа, че този човек доста би поспорил с хората, които казват, че знанието е богатство... Не е ли по лесно да сме слепи и глухи за повечето неща? Не е ли по-лесно да не знаем например за милионите хора умиращи нелепо по света. Усещаме че се случва, нещо в нас ни подсказва, че е така, но само подсъзнателно. Ние обаче се чувстваме много по-добре когато подобни знания като например имена на загиналите, подробности по инцидента или убийството са далеч от нас. Нима не си противоречим. Не сме ли ние хората едни огромни лицемери. Цял живот жадуваме за знание, знание от къде произлизаме, знание защо слънцето залязва, знание какво прави съседа у съседката, знание с кой спи поредната за кратко нашумяла фолк-звезда, знания какво ще се случи утре, знание защо живеем и в същото време не искаме да знаем много други неща. Не искаме да знаем за Сомалийчето което току що умря от глад докато някой американец храни кучето си с пушено месо за 1000$ . Не искаме да знаем за майката, която изостави току що родената си рожба защото е плод да изнасилване. Не искаме защото сме блажни в невежеството си. Така ни е добре. Ние всички сме като една малка Англия вътре в себе си. Когато ни е угодно сме част от Европа, а когато не ни изнася сме си отделни и самостоятелни острови. Но осъдително ли е това? Преди време бях попитала "Наказани или благословени са хората, които чувстват" Днес ще попитам "Наказани или благословени са хората които знаят" Както на първия така и на втория въпрос няма ясен отговор. Както всичко във вселената така и това тук, е строго индивидуално.
Никой обаче не може да отрече, че знанието е тежест. Дори бреме. Нима има учен със всичкия си? Никой нормален човек не може да понесе знанието на плещите си без да обезумее или да се случи нещо друго. От казаното до тук можем да стигнем до извода, че Прекомерното знание е вредно. Едва ли си се замислял по този въпрос драги читателю. Обзалагам се, че никога не си поглеждал нещата от тази страна. Но погледни ги, виж. Целия свят е в една бурна надпревара за знания. Всеки иска да знае още и още и още докато вече или не изгуби интерес или не полудее. Въпреки, че тези които губят интерес за знания, никога не са били застрашени от тях. Те са така да се каже "в безопасност". Но от къде произлиза тази жажда?
Както споменах още в началото, дори първите хора поред библията са станали жертва на жаждата за знания. Нима ние, като техни деца носим тази жажда от тях?
Като заговорих за господ, неизбежно е да не се сетя и за неговия опонент- Дявола. Бихте се зачудили как бих го вместила в темата. Лесно, той е навсякъде. Нали го наричат "Лукавия" а не е ли жаждата за знание "лукава"? Но не това е мисълта ми. Имам си дружа теория. Аз смятам, че дори самия той, носещия много имена, е жертва на тази жажда за знания. Сигурно се надсмивате над идеята. Та нали той има всичко и раздава всичко само срещу една душа, би трябвало да знае всичко. И ето тук грешите. Той знае почти всичко. Не знае само едно, и ключът към него е именно в тази "душа" за която споменах по-горе. Чували ли сте за сивата раса? Това е легенда, която съм чела преди доста време и моля да ме извините за неточностите. Направо ще перифразирам накратко. Когато Луцифер слязъл на земята заедно със своите 665 паднали ангела-последователи те си били наумили, че не са по-лоши от господ и че могат също като него да създават хора. И започнали да се опитват. И всеки следващ опит бил по-добър от предишния но никога така съвършен както опитите на Господ. Съществата създадени от Дявола и неговите "ангели" били дори по-красиви от нормалните хора. По-сини, по-привлекателни и издръжливи но им липсвало най-важното-душа. И ето за какво знание жадува Лукавия- за знанието как се прави душа. Впрочем, някои хора, между които и аз, смятат че вампирите произтичат именно от тази бездушна раса но това е отделна тема. Сега говорим за знанието.... Да знанието... Богатство или болка носи то? Честно казано и аз не знам, оставям вие да си отговорите на този въпрос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар