Гадно е да си тъпкан...

Имам една теория. Според нея, хората се делят на две категории- тъпкани  и тъпчещи. Тъпчещите са авторитетните, управляващите а тъпканите са обикновените и посредствени бачкатори. 

Много е кофти да си от тъпканите. Още по-кофти е когато започнеш да го осъзнаваш и то още на 17.

За да припечелвам по нещичко работя като сервитьорка в едно заведение. Гадно е да нямаш 18 и да работиш за жълти стотинки и на всичкото отгоре да се държат с теб сякаш трябва ад им слугуваш а не просто д аги обслужиш. Вярно е, че клиента винаги  е прав и, че той е царя, но това не означава, че защото съм на работа съм му робиня. Не знам дали заради българския манталитет или заради класата на заведението, на което работя но клиентите се държат точно като царе. Искат щом си помислят за поръчката тя да се материализира незнайно от къде. Това е глупаво. Нима, когато са си вкъщи щом решат да си изпържат картофи или нещо подобно то става за секунди?  Защо в заведението да е различно? Може да е, в случай, че храната се приготвя предварително и просто се затопли при поръчка, тогава ще е бързо но всичко ще е с еднакъв вкус-на подметка. 

Снощи беше доста тежка нощ. Не една от най-тежките, но първата в която се набутах. 

Едно от правилата на работата ми е никога да не споря с клиент, което понякога наистина се налага, но не го правя защото въпреки ниската надница работата ми трябва, а в тези времена едва ли ще си намеря друга скоро. Именно снощи трябваше да споря, но не го направих и почерпих едни клиенти от моя джоб, признах се за виновна и унижена, че съм объркала сметката, при положение, че не съм, и естествено бях смъмрена то шефовете без никаква вина. Много е кофти да си от тъпканите... Точно в такива моменти ми се ще да зарежа всичко и да се изпаря. Да си живея безгрижно и егоистично но не става. Единственото, което мога да направя е да търпя и да дерзая, докато постигна достатъчно авторитет и положение , че аз да стана от тъпчещите...