Преди около седмица, реших да взема да прочета няколко книжки. Аз постоянно чета нещо, но от доста време препрочитам любимите си творби без да се обръщам към нови. Може би защото старото ми носи утеха в тежки моменти а от няколко месеца преживявам един такъв труден "момент". Дали заради това или поради нещо друго не бях обръщала внимание на нови творби. Тук е момента да поясня, че под нови книги визирам такива, които аз не съм чела. Може да са на 2 или 3 десетилетия, но щом не съм ги чела за мен са нови. Зачудих се какво да прочета, сега когато открих една нова програмка за телефона можех да си качвам он-лайн книжки в него и така да си ги чета навсякъде. Това май е най-изчанченото приложение за телефона ми до тук, иначе винаги съм си го ползвала само за разговори и смс-и и нищо повече. Ето че му намерих и друго доста приятно приложение. Та порових се из сайта на моя уважаван, смея да кажа Приятел Владимир Воронски за да открия някакво интригуващо заглавие. С умиление подминах заглавието на романа на Том Холан "Вампирът", книга, която искам да прочета от близо година но така и не намирам. Но се натъкнах на друго име Ан Райс. Казах си "Защо не?". Толкова много бях слушала и чела за романите и, а до сега бях чела само най-известните, като "Интервю с Вампир" или "Кралицата ан прокълнатите. Бързо се снабдих с два три романа между които "Вампирът Виторио" и "Пандора".
Вярно, в сюжета са вплетени множество персонажи и случки. В историята се вплитат нишки от древността до днес. Споменават се и се цитират древни мислители а и текстове от самата Библия. Забелязах и няколко основни композиционни основи като например това, че в повечето и романи за вампири, вампирът разказва сам историята си пишейки на някого. Друго, което ми направи впечатление, е че винаги в сюжета е вплетена картина. Например във "Вампирът Виторио" това са "Благовещенията" на Фра Филипо Липи. Въпреки всички красиви описания и изтънчения език обаче, честно казано останах малко разочарована. Може би защото толкова съм слушала за нея и имах големи очаквания, а тези книги не ги оправдаха. Разочарова ме архаичността и. Разказва почти несвързано. Липсват важни обяснение и докато четеш за даден момент изведнъж осъзнаваш, че вече си на съвсем различно място. Това отнема голяма част от харизматичноста на моментите а и дори понякога е малко дразнещо. Въпреки всичкото това объркване и архаичност от време на време обаче успях да разбера почти всико в историята. Но едва ли всеки ще успее. Аз обичам подобни обърквания. Обичам нещо загатнато в началото на историята да е от огромна важност за да се получи развръзката на романа. Точно заради тези завоалирани обърквания обичам и Агата Кристи. Но Кристи го прави умишлено и с финес. Прави го с цел да завоалира и да предизвика още повече интерес докато при Райс тази харизматичност ми се губи. Започвам ад си мисля, че повечето рецензии, които съм прочела и са били написани от обикновени читатели, не са били подбудени от искреното възхищение или разбиране към творбата а просто за да се покаже, че дадения човек е прочел книга на великата писателка Ан Райс. Все пак всеки самоуважаващ се окултист или падащ си по вампиризма трябва ад е чел книги на Райс, или поне така си мислят повечето. Получава се малко като псевдо-величието към Малкия Принц. За мет този принц е голяма глупост. Четох я два пъти, и в двата пъти те намерих нищо велико. Освен ако егоистичността и егоизма са велики неща. Поне аз така го възприемам.
Продължавам да чета кигите на Райс, признавам има нещо в тях. Не само историческата достоверност или това, че са завладяни от мрачни същества, които завладяват и самата мен. Въпреки онзи дразнещ момент, който споменах, признавам, че историите са интересни а тя заслужава прозвището си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар