aniezina

Днес за пръв път гледах официалния трейлър на "New moon". Това е филма, към втората поредица от сагата "Здрач" наСтефани Майер . 

За мое съжаление, както повечето тийнейджърки, така и аз се запалих по поредицата. Не, че съжалявам за книгите, не, съжалявам защото пак съм в стадото. Но нищо, ще ми мине.

Не си спомням защо започнах да чета книгата, може би защото много нашумя и реших да видя "какво толкова", а и мълвата, че вътре се разказва за вампири ме подтикна малко. Като човек интересуващ се от вампиризма, ми се искаше да проверя до колко са спазени митовете за вампири при изграждането на героя.

Още при първата среща с вампира си личи, че единственото вярно относно твърдението, че е вампир е пиенето на кръв, бледия тен и безсмъртието. Всичко останало е авторска измислица и въпреки това ми хареса.  И ще ви кажа защо. 

Хареса ми, защото има атмосвера. Вярно, Бела е дразнещо същество от време на време, но адски много си приличаме с нея и за това я търпях. Хареса ми самия начин на писане на Майер. Описанията на случките или дори начина, по който те вкарва в  атмосферата с най-обикновенни вмятания относно обстановката, не с подробни и завъртяни описания, от които забравяш какво точно правят героите там.

Не мога да кажа, че имам любима книга от поредицата, но ако имам предпочитана това е "Новолуние". Може би защото отново се сравнявам с героинята и с това, което и се случва. 

В началото на книгата, тя бива изоставена от причината за нейното съществуване. По стечението на  обстоятелствата не отдавна преди да прочета книгата и аз бях сполетяна от подобна съдба, раздяла с човека, за кого бях готова да спра да дишам. За разлика от нея, аз не живея в роман и нямах възможност да попадна в подобна на нейната апатия, то хорта, които ме познават биха признали, че  наистина  претърпях промяна. Можех да напиша това преди много време, още когато прочетох книгата, но не исках. Просто не ми се говореше за това, и сега не ми се говори но трябва. Не мога вечно да го премълчавам и да избягвам темата.

Май се отклоних, това бе материал за мнението ми относно "Новолуние". Та тъкмо казвах, че и аз като Бела се опитвах да изрежа болезнената част от живота си , тя изпадна в "ступор" а аз просто се промених.

Другото заради което ми харесва книгата отново се крие в личната ми аналогия с героите. За щастие, освен близка болка с Бела си имаме и сходно лекарство. Също като нея, и аз  имам едно лично слънце, което свети и в най-мрачния ми ден и е готов да мине през ада, и да го замрази заради мен. И аз си имам неизменния Джейкъб, който да вярва в мен и да ми помага да затварям дупката в гръдиня си кош оставена след "Едуард". Смятам, че моя Джейкъб, когато чете това, ще се сети, че става въпрос именно за него. Както аз знам, че го имам се надявам така и той да знае, колко много означава за мен.

Ох пак се отплеснах, днес май отворих тема, която трудно избягвам и за да не отегчавам, ще продължа темата за сагата "Здрач" в друг материал.