Моето възхищение

Том Холанд "Вампирът"

Признавам, всяко добро нещо, което съм чула за тази книга има огромно основание! Всяка изтерзана минута, през която съм търсила тази книга, дали в някой антиквариат или по уличните сергии за стари книги, си е заслужавала.

  Книгата представлява удивително исторически достоверна, и същевременно фантастичната история за живота на Джордж Гордън Байрон, 6-ти барон Байрон. 

От самото начало в атмосферата е мрачна, загадъчна и напрегната. Още в първата глава Том  Холанд ме накара да почувствам истински тръпки по гърба от страх. Всичко е така изложено, че те кара да чувстваш всеки трепет, свяка радост или всеки страх на герой. Направо страхотно! Структурата на романа е такава, че има двама разказвачи. Единия е самия Байрон, който разказва пред своята далечна наследница Ребека, историята на 200 годишния си живот. Втория разказвач е самият Холанд. Става така, че Байрон разказва случки в миналото, а Холанд пояснява случващото се в момента на разказване. 

Искрено ме удиви, колко исторически достоверна е книгата. Почти всеки важен факт от живота на Байрон бива умело преплетен във фантастичния разказ. Някои от скандалните му прояви приживе, не намиращи разумно обяснение преди, сега  биват конструктивно подкрепени от тезата, че Байрон е Вампир.  

Ще подчертая някои от тези моменти, които са оставили най-ярко впечатление в мен. Например името на дъщеря му, Ада. Той избира това име защото нейната "златиста кръв" я превръща в неговия личен Ад. (Пояснявам, че в книгата се твърди, че за вампира най-сладка и неустоима е кръвта на неговите роднини) Със същото обяснение, че не би устоял на кръвта и, Байрон оправдава факта, че не я вижда през целия и живот.

Друг ярък образ е учителя на Байрон в изкуството на Мрачния Дар -вампира Лавлейс. Това име ни е известно още от романа „Клариса“ на С. Ричардсън, станало синоним на развратник и прелъстител. Реално Лавлейс оправдава славата си на безскрупулен развратник и похотливец в романа. Споменаването на този образ ме плени по две причини, първо защото го свързвам с най-добрия си приятел и най-любим колега Lavleis, с който сътворихме BGPentagram. Втората причина е в името на  съпруга на Ада Байрон - граф Лавлейс. Реално Ада се омъжва за мъж с такова име, което веднага вкарва идеята, че самия неудържим и похотлив вампир Лавлейс се е венчал за дъщерята на своя приятел. Интригуващо, нали?

В романа не е пропуснат и факта, че Байрон е бил недъгав по рождение, бил е с обърнато стъпало, но само запознати с биографията биха забелязали този лек намек, направен в самото начало, когато Ребека наблюдава  "Човек куцащ и носещ бастун.." Никъде повече не се споменава този недостатък на Лорда.

Хареса ми и факта, че всяка глава започва с откъси от произведения на Байрон или негови познати. Едни от най-емблематичните стихове на Байрон (може да ги намерите като начало на предишната ми публикация)   поставят началото, а описание на неговия труп, направено от приятеля му Джон Кам Хобхаус полага края. Противното описание сякаш напомня на всеки читател, как обикновените и непосветени в тайната хора са запомнили великия, и същевременно така хулен Байрон. Една от главите започва с откъс от предговора на "Франкенщайн" лично написан от Мери Шели, не е пропусната  прословутата история за баса, станал причина за написването на този  разказ, както и за създаването на друг известне разказ - "Вампирът" на Полидори.

Странен обаче е образа на личния лекар на Байрон -Полидори, който междувпрочем става първия и единствен вампир, който Байрон създава. 

Най-впечатляващото оставям за накрая, а това е нишката на любовта. Невъзможно е с оглед, кой е главния герой сюжетната линия да не бъде напътствана от любовта. Дали ще е мръснишка, егоистична и развратна, или чиста и незабравима дори след 200 години, нея винаги я има. Въобще характера на Байрон е пресъздаден типично по романтически- непостоянен, на моменти лудо влюбен или крайно отегчен и меланхоличен, разкъсван от страст или омраза, героя винаги е терзан от някакво силно чувство. 

Със сигурност пропускам много, но е невъзможно аз, с моята  посредствена оценка и мисъл, да пресъздам и обясня достатъчно ясно цялата история. А и не бива да го правя, историята просто трябва да бъде прочетена и изживяна!